Габриела Златанчева: Арогантността, корупцията и безнаказаността са пропили цялата ни държава

Трябва да сложим край на сегашния модел, избирайки сигурност в промяната

Социалната демокрация е модерното лице на Европа, гарантиращо просперитет на гражданите, смята Г. Златанчева, трета в листата на коалиция „БСП за България”

Габриела Златанчева е сред новите лица в листата за народни представители на коалиция „БСП за България” в област Кюстендил. Тя е на 28 години и е от Дупница. Завършила е средно образование в СЕУ „Паисий Хилендарски”. Дипломиран бакалавър по „Биология” в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, с придобита квалификация „Учител по биология”. През 2015 г. придобива и магистърска степен по Безопасност на храните в Университет по хранителни технологии-Пловдив. В момента специализира Политически мениджмънт в Нов български университет. Г. Златанчева е председател на младежката организация на БСП за община Дупница и област Кюстендил. Член е и на Изпълнителното бюро на Националния съвет на младежкото обединение. Майка е на две деца и работи като учител по биология в СЕУ „Св. Паисий Хилендарски“. Тя е дългогодишен състезател по тенис на корт, носител на множество медали и титли. Учител е по тенис на корт за деца и юноши. Владее писмено и говоримо испански, английски и руски език.

- Госпожо Златанчева, вече сме в средата на кампанията. Какви са настроенията и какво споделят хората с Вас?

Успяхме да проведем срещи във всички населени места на територията на област Кюстендил и продължаваме да търсим пряк контакт с хората от региона. Предишната кампания за 45-ото Народно събрание не можа да премине в този дух заради мерките, свързани с Ковид-19. Това до голяма степен затрудняваше организирането на срещи и много от въпросите вероятно останаха незададени и не получиха отговор. Надявам се, че сега прекият контакт ще ни даде преднина за конструктивни разговори и поставянето на реални въпроси и отговори. За съжаление обаче мога да кажа, че хората са преминали границата на недоволството и са стигнали до пълно обезверение, че нещо може да се промени. Проблемите в малките населени места от години са едни и същи и те още са на ниво от комунален и битов характер. Лоша или пълна липса на инфраструктура, проблеми с водоснабдяването и канализацията, чести аварии на електропреносната мрежа. Живеем в 21-ви век, а възрастните хора по селата, които цял живот са работили за добруването на тази  държава, буквално са забравени от нея. Живеят в населени места без транспорт, с мизерни пенсии, без лекарства, без своевременна здравна грижа и без елементарни условия за живот. И това е в област Кюстендил, не някъде в третия свят...

В по-големите общини отново се сблъскваме с липсата на перспектива сред младите и хората в трудоспособна възраст.  Безработица, ниски трудови възнаграждения, отсъствие на големи фирми и инвеститори и съответно шансове за добра реализация. Младите хора напускат населените места и търсят перспективи на друго място в страната или в повечето случаи директно в чужбина. И този процес е напълно разбираем, предвид че години наред страната се управлява по един безпрецедентен и авторитарен начин, при който човекът, семейството и малкият бизнес са оставени на произвола за сметка на властови интереси, корупционни схеми, чекмеджета, фирми и фурми...

Връщайки се на въпроса какво споделят хората, то отговорът е, че вече са обезверени от всичко, което виждат, чуват и им се случва. Надеждите им са за една по-социална и справедлива България.

- В такъв случай как оценявате кампанията? Отстрани погледнато, е доста вяла. Ще достигат ли ясни послания до хората, така че да могат да направят своя информиран избор?

Да, съгласна съм, че предизборна кампания почти няма. От една страна, кампаниите вече протичат по различен начин. Повечето партии прилагат модел за отправяне на послания чрез социалните мрежи. Това донякъде е добре, защото така имат възможността идеите им да достигат до повече хора. Но от друга - наблюдаваме и порочната практика, при която кандидати за народни представители, пиари и щабове са се скрили зад компютрите и от комфортната си обстановка ни съобщават платформите си за управление. Редица фалшиви профили ги подкрепят и още толкова тролове сипят хули, нагнетявайки напрежение и омраза сред страничните наблюдатели. И единственият ефект, който се постига с тази куха активност, е тотално отвращение и апатия между хората. Бягството от диалог, от пряк контакт с избирателите и от истински политически дебати сами по себе си говорят за нивото на част от кандидатите. Според мен всички, които участват или се занимават с политика, трябва добре да преосмислят подхода си към хората, които вече са на предела на търпимостта, особено след всичко, на което станаха свидетели в краткия живот на 45-ото Народно събрание. Първият тур на изборите в Благоевград е ясно послание, че хората са уморени и обезверени. Младите въобще не отидоха да гласуват, като се надявам на втория тур да преосмислят решението си и това да не се превърне в обща тенденция за изборния процес в страната.

Традиционно ние от БСП залагаме на кампания, в която сме и продължаваме да търсим пряк контакт с избирателите. Смятам, че имаме какво да кажем и да споделим с хората, а впоследствие и да предложим като програма за управление на страната. Като член на младежкото обединение на БСП мога да кажа, че имаме доста мероприятия и инициативи, организират се събития, свързани с културата и масовия спорт. На 2 юли предстои мащабно събитие, където над 400 младежи, включени в листите на БСП, ще имат възможността да участват в дискусии, свързани с визията за управление на БСП.

- На откриването на предизборната кампания в Дупница казахте, че не сте зависима от никого? В какъв контекст?

За първи път съм в листа, в качеството си на кандидат за народен представител. Участвам като едно от младите и нови лица на БСП в Дупница. Спокойно мога да кажа, че като млад човек не нося негативи на минали управления и обвързаности. Влизам в политиката на чисто и се надявам също така да срещна подкрепа и от други млади хора, които искат да настъпи някаква реална промяна. Опитвам се да убедя и други като мен, че трябва да придобият смелост и да участват активно в политиката, да не се отказват, да взимат решения, защото в крайна сметка това е пътят. Промяната не идва с партии на протеста, промяната е състояние на духа. И този дух принадлежи на младия и  образован човек, който може да прояви критичност и нетърпимост. Да, опитът е важен, но това не трябва да се ползва като единствен аргумент младите да бъдат изтласквани встрани,  защото всички ние сме свидетели на това как „опитните ни  политици” поставиха България първа във всички негативни класации. Наблюдавам също, че страхотни млади хора от Дупница проявяват активност в социалните мрежи и взимат обосновано  отношение по важни теми, свързани с града. Имат собствено мнение, отстояват го и критикуват. Това са хора, които също не са зависими и имат своята позиция. Сами разбирате, че ако цялата тази енергия се канализира и оползотвори, резултатът ще бъде градивен за всички нас. Точно тези млади хора трябва да участват активно в политиката, а не да бъдат поставяни в страничния ъгъл. Те не са просто хейтъри, както се опитват да ги представят, за да омаловажат мнението им. Това са хора, които нямат друго поле за изява. Като председател на младежката организация на БСП в Дупница ще се опитам да привлека колкото може повече здравомислещи и инициативни лица и смятам, че това е естественият процес за подмладяване на партиите, каквато необходимост изпитват всички.

- БСП някак си не се припознава като партия на младите хора в България? Как ще успеете?

Това не е много вярна теория. Младите хора като цяло избягват да участват пряко в политиката, защото в България тя е изключително компрометирано поле за изява. Именно обаче социалната демокрация е новото и модерно лице на Европа. Тя гарантира просперитет и сигурност за своите граждани. Швеция се управлява от социалдемократическа партия, като работещите получават средна месечна заплата в размер над 3000 долара. Начело на Дания също е социалдемократическата партия, като там средната месечна работна заплата е 3749 долара.  Подобен е примерът с Нова Зеландия, където министър-председател е Джасинда Ардар, издигната от Лейбъристката работническа партия. Хората в Нова Зеландия взимат средна месечна работна заплата от 2929 долара. Във Финландия управлява Сана Марин, която също е представител на социалдемократите. Във Финландия хората получават средно месечно възнаграждение за труда си 2928 долара. Всеки може да направи сравнение с България, с пазара на труда тук и с възможностите за реализация. Мисля, че не само младите, но всички хора в България се надяват да видят времето, в което ще живеем в нормална социална държава и ще получаваме заслужено възнаграждение за труда си. Семействата да имат необходимата сигурност за отглеждане и образование на своите деца, както и перспектива за бъдещето си. А възрастните хора да получават справедливи и достойни пенсии след десетилетия работа в полза на държавата.

- В какво трябва да инвестира страната ни, за да се случат процесите, за които говорите?

България на първо място трябва да инвестира в образованието, защото за да имат хората по-добър живот, те трябва да са образовани. Образование, но не в смисъла на натрупване на знания, а образование в смисъла на реални познания. По последни проучвания на ПИЗА българите са на дъното на класацията по функционална грамотност. Това красноречиво говори, че се налага спешна модернизация на целия сектор образование. Трябва да приемем напълно осъзнато, че децата са на друго ниво и разказването на урока пред учениците не е достатъчно. Те имат компютърни познания, технологиите са част от живота им и учебният процес трябва да бъде интересен и занимателен. Да бъдат усвоявани практични знания, които ще им помогнат за решаването на реални проблеми. Уроците на децата трябва да са съчетани с решаването на казуси и обяснение на въпросите защо това е нужно и защо така се случват нещата в света около нас. Децата са изключително обременени от образователни изисквания и програми, които невинаги водят до реални знания. Те трябва да бъдат облекчени, да имат своето свободно време, а образователният процес да се модернизира. Виждаме, че дългият престой в училище не е гаранция за добра реализация. Децата трябва да се чувстват значими. Да имат усещането, че нещо откриват, че има полза от техните  действия. А не да ги обременяваме и потискаме. Масово се случва деца да имат психологически проблеми, да се чувстват потиснати и да губят смисъл от живота, което е най-жалко. Процесът не е кратък, но едва когато имаме здрава основа, можем да имаме градивни резултати. Съответно в управлението на държавата трябва да заемат място образовани, знаещи и хора с експертиза в съответните области, защото това е място за законотворчество. И тези закони са същите, които след това ще спъват работата на нормалния човек в неговите инициативи. Всички помнят случая с депутата на ГЕРБ, който се оказа, че не може дори да чете. Сами виждате, че най-високи властови постове се заемат от хора с фалшиви дипломи, „калинки” и „парашутисти”. За мен това е недопустимо и трябва да се сложи край на подобни уродливи явления. Парламентът трябва да бъде място не за демонстрация на мускули, а място за сблъсък на политики при вземането на полезни решения.

-Образованието ли е сферата, в която бихте работили, ако бъдете избрана за народен представител?

Да, като млад учител мога да видя разликата в поколенията преди и сега. Да имам реален контакт с децата и учениците. Пак ще дам пример с държавите в Европа, които се управляват от социалдемократи. Там образователният процес протича по съвсем различен начин. Децата се обучават на открито, с цел търсене, изследване, опознаване. Децата са свободни, разполагат с достатъчно лично време, което да прекарват със семействата си. Финландия е от добрите примери как чрез разтоварване на образователната система учениците са постигнали далеч по-добри резултати. Ако имам възможността, бих участвала в законодателни промени в тази посока.

- Казахте, че във Велико Търново ще участвате в събитие, на което ще бъде представена програмата за управление на БСП. Каква е вашата визия за развитието на област Кюстендил?

По време на избори непрекъснато се повтаря, че депутатите са посредниците  между местната и централна власт. Това е така, но къде остават хората? Народният представител трябва да бъде най-вече застъпник на интересите на общността, от която е избран.Очевидно и двете власти в нашия регион не са демонстрирали особена отговорност към собствените си избиратели, щом областта ни изостава във всички важни показатели. И централната, и местната власт се представляваха от ГЕРБ години наред, имаха пълно единодействие на всички нива в структурата на държавата,  но резултатите от това останаха невидими за хората.  Както казах, те споделят, че  нямат  качествена инфраструктура, искат отстраняване на проблемите във  ВиК сектора и съдействие за решаване на затрудненията с транспорта. Облекчени процедури при ползване на административни услуги и други. Редно би било ние да работим за изпълнение именно на тези искания. Ще развиваме още  идеята за зелена енергия и, разбира се, ще вложим неимоверни усилия за завръщане и реализация на младите.

- Какви очаквате да бъдат резултатите от настоящите избори и ще успее ли да се сформира работещ парламент?

Разглеждайки всички кандидатдепутатски листи, навсякъде се забелязва тенденцията за вкарване на нови и млади специалисти по области. Вярвам, че хората точно това търсят и искат -  обновяване. В момента като мантра се повтаря, че и тези избори няма да произведат работещ парламент, което допълнително демотивира избирателите. Истински се надявам това да не се случи, защото влизането в подобна спирала ще доведе до процес на дестабилизация, което не говори добре за нашата страна. Сега е времето да покажем гражданската позиция и да гласуваме, защото с караници няма да съградим нищо положително. Хората трябва да отидат и да изберат не по-малкото зло, а най-доброто за себе си. Да не се страхуват да сложат черта на настоящия модел, защото арогантността, корупцията, беззаконието и безнаказаността са пропили цялата ни държава. За това се надявам всички здравомислещи хора да излязат до урните и да упражнят правото си на глас, избирайки сигурност в промяната.