Бобов дол

Председател на ОбС на БСП-Бобов дол: Анелия Сърбинска

гр.Бобов дол 2670 ул. "27-ми октомври", №24, клуб на БСП

bsp_bobovdol@abv.bg

 

Бобов дол се намира в планински район, в най-източния дял на Конявската планина, в най-северната част на географската местност Разметаница. От три страни е заобиколен от дялове на Конявска планина — на изток и север е разположен Гологлавския рид, а на запад се издига връх Колош. На юг се простира равнината Разметаница, през която се достига до долината на река Струма. Името на града идва от долината с форма на бобово зърно, в която е разположено първоначалното село (сега квартал Христо Ботев). През долината тече малката река Дедевска, която след съединяването си с многобройни потоци от Конявската планина дава началото на река Разметаница (от водосборния басейн на Струма).

Климатът на града е умереноконтинентален. Средните годишни температури са около средните за страната.

Съвременният град се състои от две ясно обособени части — квартал Христо Ботев на запад, наследник на първоначалното село и застроен почти изцяло с къщи, и квартал Миньор на изток, изграден в средата на ХХ век в местността Банковица, като тук преобладаващата архитектура са жилищните блокове.

Разстояния : до гр. Кюстендил - 36,691 км; до гр. Дупница - 18,467 км, до гр. София - 65,765 км, до гр.Благоевград - 47,879 км.

Икономиката на града е тясно свързана с подземен и открит добив на кафяви въглища. В района е най-голямата подземна мина за добив на въглища, собственост на „Мини Бобов дол“ ЕАД. За Бобовдолския въглищен басейн първи съобщения прави Ами Буе — френски пътешественик и геолог, преминал и изследвал района на Бобов дол още през времето на Османската империя. Първият добив е през 1891 г. след Освобождението. През 1907 г., по предложение на тогавашния министър на търговията, княз Фердинанд с нарочен указ учредява търговско дружество. Най-много хора са работили в дружеството през 1980-те год. — 7300 души и са добили над 2 млн. т въглища за година. Построен е и най-модерният подземен рудник „Бабино“ - напълно механизиран добив на въглища с германска и британска техника, съответно „Кльокнер-Бекорит“ и „Даути“. Понастоящем в мините работят около 3000 души и добиват по 1 млн. т годишно. В последно време въгледобивът е в процес на ликвидиране, въпреки противоречивите геоложки данни. 

 

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи