Йордан Тодоров – кандидат за народен представител под номер 7 от листата на „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“ в 10 МИР – Кюстендил
29.03.2021г.
Йордан Тодоров е общински съветник от „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“ В ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - Кюстендил с мандат 2019 – 2023 г. Той е младата надежда на социалистите в местния парламент и се очертава като един от най-активните от трибуната. Той е юрист по образование. Работи като адвокат. Женен е, с две деца.
„Това, за което ще работя е, решаване на съществуващи проблеми в сферата на компетентностите ми. Като практикуващ адвокат се сблъсквам с проблеми в правораздавателната система, като част от тях се дължат на остарели и в голяма степен неприложими законови текстове, а прилагането на някои от тях считам за абсолютно нехуманни, репресиращи а и абсурдни, за което ще ви дам отделни примери“, заявява младият юрист. Според него най-важни са:
1. Актуализиране на НК с настоящата икономическа обстановка в страната. Като ярък пример за несъответствие с основополагащ принцип в наказателното право и правораздаването, а именно наказанието следва да съответства на престъплението, като в такъв случай мога да посоча, че разпоредбата на чл. 93 т. 14 от НК в сила от 1997 г изменена с бр. 21 на ДВ от 2000 г., която гласи - "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева“; - счита, че същата следва да бъде актуализирана и съответствие, както с настоящата икономическа обстановка в страната, така и с реалното желание на законодателя към момента, към който е била приета. Съответно в момента за да бъде извършено престъплението по чл. 255 от НК "Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери" за което се налага наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години е нужно човек да е пропуснал да декларира или съответно няма възможност да заплати доходи равняващи се на минимално месечно възнаграждение, което в нормалните държави е необлагаем минимум. Не е нормално нито правилно държавата, чрез неактуализирани законови текстове да създава престъпници. Не е случайно, че 2000 година законодателя е посочил именно сумата над 3000 лева - което към тогавашния момент при 75 лв. МРЗ е точно 40 минимални работни заплати.
2. Контрол над съдебните решения - в практиката се сблъскваме с проблема, че в различните области съдилищата имат различна съдебна практика по еднакви казуси, което не е проблем само за адвокатите, а за цялото общество. Липсата на предвидливост в изхода на делата води до ниско доверие, както в съдебната система, така и в адвокатската професия. Проблемът се задълбочава още повече от факта, че дори и след образуване на тълкувателни дела във ВКС и ВАС, решенията по тези тълкувателни дела, които по закон са задължителна съдебна практика за всички съдилища в България. Но някои съдилища вместо да ги прилагат стриктно, така както са приети, си позволяват да тълкуват, тълкувателните решения.
3. Лична отговорност в държавната администрация и замяна на т. нар. „мълчалив отказ с мълчаливо съгласие“ на Административните органи - мнението ми е, че приложението на тези принципи биха дали положителен резултат в борбата с корупцията.
4. Изваждане на Прокуратурата от съдебната власт - в по-голяма степен гаранция за справедлив процес и равнопоставеност на страните.
5. Въвеждане на необлагаем минимум, което считам за наложително и спешно, същото ще гарантира, поне в малка степен, покриването на нуждите на българските граждани с ниски доходи. Личното ми мнение е, че същият трябва да е в размер на годишна минимална заплата, а за семейство с дете размера 2 и 1/2 годишни минимални заплати, за семейство с 2 и повече деца размера на 3 годишни минимални работни заплати.
6. Увеличаване на прага за регистрация по ДДС като същия да бъде определен в съответствие с икономическата обстановка и нуждите на бизнеса.
Като примери ще дам определените прагове в държави от Европейския съюз, които са изостанали от големите икономически сили в Европа, но последните години се движат много по-добре от България, като условията за живот на гражданите им безспорно са по-добри от тези в България.
Литва, Латвия. Словения, Словакия, Румъния се движат около 50 000 евро или 2 пъти по - висок от определения в България. Несъмнено ниският праг за регистрация по ДДС съсипва дребния бизнес. А увеличаването на същия, ще доведе до по-благоприятна бизнес среда.
7. Увеличаване обхвата на търговските дейностите, за които е приложим патентният данък - считам, че това съвместно с увеличаване на прага за регистрация по ДДС би довело до по- устойчива бизнес среда и съответно откриване на работни места по отделните региони, което в някаква степен ще спре демографския срив и все по-голямата централизация и съсредоточаване на жители и работна сила в големите градове. А и би довело до повече данъци, които влизат в общините. Като пример мога да отбележа, че този модел на децентрализация и насочване на дължимите данъци към общините, е приложен прекрасно и успешно в Швейцария. Може би е време да погледнем и вземем пример от държави, в които нещата се случват.
„Считам, че изброените цели не са популистки и освен, че са реално приложими са абсолютно задължителни и то в близки срокове. В противен случай скоро на всички ще ни се наложи да търсим успеха ни извън пределите на обичната ни родина. Разбира се, има още много наболели проблеми, по които имам своето мнение - като образование, медицина, култура, икономика и т.н и т.н., но първо времето ни е ограничено, а и мисля, че е редно решението на тях да оставя на специалистите в отделните области.“, категоричен е Йордан Тодоров.
