page kyustendil.bsp.bg kyustendil

Кюстендил е разположен в южната част на Кюстендилската котловина, в подножието на планината Осогово, на 527 метра надморска височина, по двата бряга на река Банщица, десен приток на река Струма. Южно от града се издига хълмът „Хисарлъка“ – североизточно разклонение на Осогово. Разстоянието от Кюстендил до столицата София е 86 км, до границата с Република Македония е 22 км, до границата с Република Сърбия – около 30 км. Градът е важен шосеен възел на пътя София – Скопие иж.п.гара на линията София – Перник – Гюешево. През Кюстендил минава паневропейски транспортен коридор 8 (Вльора – Тирана – Скопие – София – Бургас – Азия).

Кюстендил попада в зона на преходно-континентален климат със средиземноморско влияние (главно по течението на река Струма). Средногодишната температура е 11,2°С. Най-високата средно месечна температура е през юли (21,8°С), а най-ниската през януари (-0,8°С). Годишната температурна амплитуда е 22,6°С. Тя е сравнително голяма и е показател за преобладаващ континентален характер на климата. Лятото е топло и продължително, зимата е къса и мека до не много студена (само 30 дни с температура на въздуха 0°С), пролетта настъпва рано и устойчиво се задържа след първите дни на март, а есента е продължителна, топла и слънчева, като се задържа устойчиво до към края на ноември.Валежите са умерено изразени – средногодишно 624 мм, като снежната покривка се задържа средно 30-40 дни през зимата. Поради умерено изразената облачност и слабата мъгливост (средно 22 дни през годината) продължителността на слънце греенето е значителна – около 2300-2400 часа годишно. Втората половина на лятото и началото на есента в Кюстендил са най-слънчевите през годината, а най-голяма е облачността през зимата. Влажността на въздуха е умерено изразена. Тя се движи между 65 и 70% и е сравнително ниска през летните месеци (особено през август). Кюстендил и котловината се характеризират със слаба ветровитост. Най-ветровита е пролетта, а най-тиха есента. Средната годишна скорост на вятъра е 1,4 м/сек. През зимните и пролетните месеци в града се появява топлият и поривист вятър “фьон”, който предизвиква рязко затопляне на времето. Температурният режим се характеризира с някои особености. Зимно време се наблюдават температурни инверсии, а през лятото в резултат на прегряване на атмосферния въздух максималните дневни температури се покачват до 35-37°С. Най-ниската (екстремна) температура в града е измерена през януари и е -27°С, а най-високата – през август и е +41°С.

Град Кюстендил е център на лека и преработваща промишленост : дърводобив, производство на обувки, трикотаж, конфекция, детски играчки, опаковки, алкохолни производи, хлебопроизводство, печатарство и консервна промишленост. В града има предприятия за производство на кондензатори, силови трансформатори, битово и кухненско обзавеждане и дограма. През последните години се развиват хотелиерството и туризма. Района има традиции в овощарството и търговията с пресни и сушени плодове.

Кюстендил е център на земеделски район с вековни традиции в областта на овощарството, поради което градът и околностите му са известни като “овощната градина на България”.

Като областен център и административен център на община в града са разположени множество общински и държавни институции : Общинска администрация , Областна администрация ,Окръжен съд, Административен съд, Областна дирекция на МВР-Кюстендил , Дирекция „Областна инспекция по труда“-Кюстендил , Областна дирекция „Земеделие“-Кюстендил , Териториална дирекция „Държавен архив“-Кюстендил, Национален институт по метеорология и хидрология. Регионален център-Кюстендил , Регионален Инспекторат по Образованието-Кюстендил , Районна Здравноосигурителна Каса-Кюстендил, МБАЛ „Д-р Николай Василев“АД-Кюстендил, Български лекарски съюз. Регионална Колегия-Кюстендил  и др.

Музеи и галерии

  • Регионален исторически музей “Академик Йордан Иванов”  – бул. България № 55 (срещу хотел „Велбъжд”). Археологическата експозиция (зала Асклепий) включва експонати от целия Кюстендилски регион за времето от VII-VI хил. пр. Хр. до XVII в.

  • Къща-музей "Емфиеджиевата къща" – ул. Гороцветна № 24а. В къщата – архитектурен паметник от епохата на Възраждането, е поместена музейната експозиция „Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 и началото на 20 век“.
  • Къща-музей „Ильо войвода“ – ул. Цар Освободител № 189. В реставрираната къща на Ильо Марков, един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение е уредена експозиция на тема: „Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край”.
  • Къща-музей „Димитър Пешев“ – ул. Цар Симеон I-ви № 11. Постоянно действаща изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите съграждани Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, допринесли за спасяването на евреите в България.

  • Къща на Георги Горанов – къщата на композитора Георги Горанов, композирал песента „Дружна песен“ (Песен на труда). Намира се на ул.Георги Горанов № 2. Уредена е музейна сбирка.
  • Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“  – ул. Патриарх Евтимий № 20. Галерията притежава основната и най-голяма колекция от творби на Владимир Димитров - Майстора, подредени в постоянна експозиция. Съхранява и периодично урежда изложби и на други видни кюстендилски художници като Стоян Венев, Мориц Бенционов, Никола Мирчев, Асен Василиев и др.

 

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи